Скитница съм вече...
Взимам куфара и заминавам надалече...
Не ме интересува никой от тук-
наоколо усещам само студ!
Няма повече да живея с тях-
на приятелка се правех,
но важното е само,че БЯХ!
На сляпа се правех,
а всъщност бе грях
да гледам как ме използват
и да им позволявам до мен да бъдат...
Скитница съм вече-
ще живея някъде далече!
Само куфара ще е с мен
и ще живея ден за ден!
Не се страхувам
и от никого не се срамувам!
За мен вече е ясно-
от днес нататък ще препускам бясно!
Околните не ме интересуват,
дори да се опитват по мен да викат и псуват...
Не ме интересуват старите приятели-
те зад гърба ми се оказаха предатели!
Не се нуждая от никой сега,
само искам моята приятелка-Самота
да е до мен до края на скитането
и да усеща в мен на тъгата диханието...
