Нямам право

Ти ми разби живота...

Ти ми отне всичко на света...

Аз пропадам в самотна

тъмна далечна бездна...

Полудявам от мислите,

искам да изрека пред теб думите,

които дори вече сънувам

и да ги изкреща в лицето ти бленувам...

Искам като те видя да говоря,

за себе си нещо да сторя,

но когато те видя всичко замлъква...

Не мога да изрека нито дума една...

Боли...искам да говоря,

но нямам сили

да те погледна и да кажа всичко в очите ти...

Ти ми спираш дъха,сърцето...

Всички нас гледат ни тук,дори на сепарето....

Всеки мълчи и ни гледа-

чуди се за какво ще се скараме,

но интригата сякаш вече е бледа,

а ние отново за глупости се караме...

Не мога да говоря пред теб-

онемяват устните като обгърнати в лед...

Не мога...дори не мога да ти напиша...

Искам да изкрещя,

но нямам право дори да кихна...

Нямам право да говоря тук-

ти знаеш,все ще разбере и някой друг...

Аз искам само с теб да говоря,

но и за това нямам право нищо да сторя...

Полудявам....За очите ти умирам...

Нямам право

да ти кажa всичко...

Плача...

Плача...

Отново ти си ми в ума...

Плача...

Боли,че остави ми само тъгата...

Плача,както винаги сама-

заедно със болкатав душата скрила се,

и чудя се защо не съм дете...

Да не боли и да не обичам...

Да мечтая и в красотата на любовта да вярвам...

Ти ме излъга,нарани ме,

и в този свят сама остави ме...

Не се ли замисли,че ще си посегна,

че на душата си живота ще отнема...

За какво да живея като съм сама-

приятелка ми е само болката...

Плача...

Плача над кухненския нож-

само той ще ми помогне

и ще ме отведе в Райския разкош

и живота мой ще отнеме...

Пия

Пия...отново,не,че е нещо добро...

Аз просто търся отрова,

която ще ме измъне поне за малко от моето зло...

Боли...последна глътка отпивам...

На ръката си бледа заспивам...

Отново-твоите очи виждам-

аз отново теб сънувам...

Будя се...и пак се почва-

отново посягам към чашата...Празна е...

бутилката-празна е...

Чувствам се толкова зле...

Отново търся алкохола-

отново искам аз отрова...

Няма...всичко свърши...

Ти изпи сърцето ми...

Ти ме плени за секунди,

и живота ми красив разби....

Какъв спомен оставих?

Какъв спомен оставих аз след себе си?

Дали беше красота или болка от сърцето си?

Ех,колко страдах и се молех,

да се върнеш всеки ден мечтаех....

Ти...остави в мен болка,самота,

една пречупена,наранена душа...

Скри усмивката ми,отне радостта ми...

Остави ми спомена за онези дни-

нашите щастливи мигове красиви...

Какво оставих аз за спомен...

Може би дъждът през онази нощ отронен...

Какъв спомен ти оставих?

Питам дали знаеш,защо душата си оставих...

Тръгнах си и ти я подарих

и всеки миг мисъл...на тебе посветих...

Предатели са всички приятели

Тръгвам си...

Напускам и домът си...

Омръзна ми от подли кучки-

те не заслужават дори трошички

от моята обич!

Те не заслужават уважение-

за тях трябва само презрение!

Днес са ти приятели,

а утре вече предатели...

В един човек с ръка на реце си се кел,

а той за кукла на конци те е взел...

Върти те на малкия пръст,

а ти за него молиш се пред кръст...

Колко смешно,а всъщност е трагично...

Не ти,а той загубил е всичко!

Ти си човек честен и млад,

на морални ценности богат,

а той е глупав и прокълнат-

цял живот да живее в Ад.

Не се интересувай за него-

той ще изгуби всичко с времето!

Ще се сети някой ден

как се е чувствал до теб!

Не тъгувай за "приятел"

щом станал е предател!

Скитница

Скитница съм вече...

Взимам куфара и заминавам надалече...

Не ме интересува никой от тук-

наоколо усещам само студ!

Няма повече да живея с тях-

на приятелка се правех,

но важното е само,че БЯХ!

На сляпа се правех,

а всъщност бе грях

да гледам как ме използват

и да им позволявам до мен да бъдат...

Скитница съм вече-

ще живея някъде далече!

Само куфара ще е с мен

и ще живея ден за ден!

Не се страхувам

и от никого не се срамувам!

За мен вече е ясно-

от днес нататък ще препускам бясно!

Околните не ме интересуват,

дори да се опитват по мен да викат и псуват...

Не ме интересуват старите приятели-

те зад гърба ми се оказаха предатели!

Не се нуждая от никой сега,

само искам моята приятелка-Самота

да е до мен до края на скитането

и да усеща в мен на тъгата диханието...

Раздяла

"Нещата не вървят...."
Каза ти и сълзите почнаха като дъжд да валят...
Аз те обичах повече от себе си,
аз ти подарих не само сърцето си...
Всичко,което направих бе,че те обичах...
Ти това не го прие
и всичко без пощада ми отне...
Радостта,сърцето,усмивката...
Ти ми отне сърцето без да се замислиш...
Само с две думи всичко разбрах...
Така и защо бе всичко не осъзнах...
Страдам,но ти не се итересуваш,
ти днес с друга се занимаваш...
Аз съм просто "бивша"
и за мен не ти пука....

Страх...

Ако можех да те докосна,да те усетя...

Може би обич безумна щях да изпитам,

но ти си далеч и не мога да те видя...

Страх ме е-от какво само се питам...

Аз съм чувствителна и много ранима...

За много хора съм и недостижима...

Обичам да имам някой до себе си,

който да ми дарява щастливи мигове,

но страхувам се от вреаговете си

които много пъти раняваха ме...

Аз искам обич,топлина,

а все си мисля за онази-страшната болка,

която причиняваха ми не веднъж...

И страхувам се от всеки мъж...

Не вярвам на много хора,

но също така и вярвам...

Какъв ли ще бъде раздора

всеки път се питам...

Но може ли на този свят да не се обвържеш

поне за малко от лошото да се откснеш?

Да!Много боли,когато настъпи края,

но всеки знае,че не на земята е Рая...

Влюбваш се днес в образ далечен...

А после потъваш в Ада безкраен...

Невероятно е колко сме различни,

а всъщност всички сме еднакви...

Да обичаме недостижимото,

да мразиме трагичното...

Понякога на човек трябва да се довериш,

малко уважение и милост да му подариш...

Понякога трябва да внимаваш

и да гледаш да не се доверяваш.....

Такъв е живота на всички хора-

страхуват се от непознатото,

и питат се какъв ще е раздора...

Посветено...

Болката бе утихнала,споменът избледняваше...

Днес се събудих с сълзи обляна и набето над мен плачеше...

Дъжд валеше,а аз се скитах сама във града,

споменът за теб ме връхлетя като нечакана буря...

Искам да те видя само за кратко-

да зъна личицето мило,най-сладко...

Всичко си отиде в миналото...

Сляпа съм вече за бъдещето...

Мислех си,че за теб всяка мисъл съм убила,

но усещам как сама съм се заблудила...

Всеки ден се мъчех за друго да мисля...

Миналото и теб исках да забравя...

За миг се откъснах от света и мечтаех...

Но колко силно те обичах,явно сама не знаех...

Друг едва ли ще те замени...

Ти остави горещи следи...

Но...длъжна съм да продължа,

някой друг да си намеря...

С него да бъда, теб да оставя намира,

да си върна отново смеха...

Въпреки всичко ти ще си първият,

който обичам и единственият,з

а който всеки ден ще се моля-

да си щастлив и някога отново да съм твоя...

Отново окован

Сини светлини...
Болка пропилята...
Сам си ти,прибират те-
това е съдбата...
Ти си престъпник-
подъл измамник...
За теб ми е жал,
че отново няколко дни си пропилял...
Не се научи на добро,
а дори в добротата намираш зло...
Що за живот е това?
Дали просто болезнена игра,
или една съдба наследена...
Питам се болка не изпитваш ли,
или поне срам....
Едно сърце за теб тупти,
а ти отново си окован...
Дни прекарваш в затвора-
знаеш ще излезеш пак на свобода,
но живота ти не е ли пропилян-
в килията целия съдран...
Осъзнай се-има за какво да се живее-
като те види един човек заради теб се смее...
Не бъди такъв-промени се...
Какво правиш със себе си?...Осъзнай се...

Догаря

Пуша последна цигара-

с нея и моята душа догаря...

Загубих всичко сега-

дори напусна ме приятелката Самота...

Допивам последната чаша

след любовно напиване- безброй часа...

Опустя всичко в мен...

Отиде си живота в този ден...

Душата ми вече е развалина-

омръзна й от болка и тъга...

Завинаги сбогувам се с теб-

в сърцето ми вече живее лед...

Аз не спя,но и будна на стоя...

Остана празна,безразлична стая...

Нищо не остава...

Алкохола сърцето ми раздира...

Къс по къс всичко отлита

-заминава, без да пита.

Ти си тръгваш...върви!

В очите ми няма сълзи,

в твоите има,но не казваш нищо ти...

Разбираш...всичко е изгубено

-няма дори непотребно...

Дом?Какъв дом имам аз

-останал,разпокъсан,ням глас...

Не се обръщай!За миналото не тъгувай!

За мен и любовта недей бленувай!

Аз съм вече нищо-

остава само минало тихо...

Бъдеще нямам,себе си проклинам

-една цигара догаря и аз със нея умирам...

Остани

Любовта идва много бързо

и сьщо така бьрзо си отива.

Сърцето много силно гори,

а след това дьлги години тъжи!

Не си отивай,бъди до мен още малко!

Още малко остани!

Не искам ти да си отиваш,

но знам че някога ще ме забравиш!

Нека изживеем докрай любовта!

Докрай да вкусим от сладостта и,

да вникнем в душите си,

да се обичаме на момента!

Да се обичаме днес и да не мислим за утре!

Колко силно искам това да продьлжи вечно,

да сме заедно до кьсни старини!

Нека не позволяваме да мислим

за болката,която ще ни сполети

след неизбежната раздяла!

И двамата знаем че тя ще настьпи

и ще боли...Ще останем сами...

болни и ранениточно там,

кьдето най-много боли!

Моля те, остани!

Остани да изживеем нашите мечти!

Сама заради "оная"

Отново съм сама-

потънала в сълзи!

Сълзи,които ти ми подари!

Аз съм тъжна у дома,

а навън не виждам светлина!

Ти разби мечтите ми!

Ти погуби душата ми!

Останала е само една тъга,

Която всеки ден чувствам-пак сама!

Остави ме сама на тоя свят,

който само в мрак е облят.

За мен е всичко мрачно

и чувствам се тъй страшно!

Страшно,защото сила вече нямам

и не разбирам защо да продължавам...

Защо да продължавам да живея

като нямам сили да се смея?

Защо да продължавам да се мъча,

когато не мога и да мълча?...

Вече не мога да си трая

и да не казвам за ''оная''...

За ''оная'',която ти си имал

и ден и нощ заради нея си ме проклинал!!!

Заради ''оная'',заради която ме заряза

и ме накара да те мразя!

Аз те обичах и за това те проклинах,

но дано да ти се случи всичко,

което спотайвам тихичко!

Дано те нарани

и нея да проклинаш ти!!!