Плача...



Плача...

Отново ти си ми в ума...

Плача...

Боли,че остави ми само тъгата...

Плача,както винаги сама-

заедно със болкатав душата скрила се,

и чудя се защо не съм дете...

Да не боли и да не обичам...

Да мечтая и в красотата на любовта да вярвам...

Ти ме излъга,нарани ме,

и в този свят сама остави ме...

Не се ли замисли,че ще си посегна,

че на душата си живота ще отнема...

За какво да живея като съм сама-

приятелка ми е само болката...

Плача...

Плача над кухненския нож-

само той ще ми помогне

и ще ме отведе в Райския разкош

и живота мой ще отнеме...