Плача...
Отново ти си ми в ума...
Плача...
Боли,че остави ми само тъгата...
Плача,както винаги сама-
заедно със болкатав душата скрила се,
и чудя се защо не съм дете...
Да не боли и да не обичам...
Да мечтая и в красотата на любовта да вярвам...
Ти ме излъга,нарани ме,
и в този свят сама остави ме...
Не се ли замисли,че ще си посегна,
че на душата си живота ще отнема...
За какво да живея като съм сама-
приятелка ми е само болката...
Плача...
Плача над кухненския нож-
само той ще ми помогне
и ще ме отведе в Райския разкош
и живота мой ще отнеме...