Нямам право

Ти ми разби живота...

Ти ми отне всичко на света...

Аз пропадам в самотна

тъмна далечна бездна...

Полудявам от мислите,

искам да изрека пред теб думите,

които дори вече сънувам

и да ги изкреща в лицето ти бленувам...

Искам като те видя да говоря,

за себе си нещо да сторя,

но когато те видя всичко замлъква...

Не мога да изрека нито дума една...

Боли...искам да говоря,

но нямам сили

да те погледна и да кажа всичко в очите ти...

Ти ми спираш дъха,сърцето...

Всички нас гледат ни тук,дори на сепарето....

Всеки мълчи и ни гледа-

чуди се за какво ще се скараме,

но интригата сякаш вече е бледа,

а ние отново за глупости се караме...

Не мога да говоря пред теб-

онемяват устните като обгърнати в лед...

Не мога...дори не мога да ти напиша...

Искам да изкрещя,

но нямам право дори да кихна...

Нямам право да говоря тук-

ти знаеш,все ще разбере и някой друг...

Аз искам само с теб да говоря,

но и за това нямам право нищо да сторя...

Полудявам....За очите ти умирам...

Нямам право

да ти кажa всичко...