Страх...

Ако можех да те докосна,да те усетя...

Може би обич безумна щях да изпитам,

но ти си далеч и не мога да те видя...

Страх ме е-от какво само се питам...

Аз съм чувствителна и много ранима...

За много хора съм и недостижима...

Обичам да имам някой до себе си,

който да ми дарява щастливи мигове,

но страхувам се от вреаговете си

които много пъти раняваха ме...

Аз искам обич,топлина,

а все си мисля за онази-страшната болка,

която причиняваха ми не веднъж...

И страхувам се от всеки мъж...

Не вярвам на много хора,

но също така и вярвам...

Какъв ли ще бъде раздора

всеки път се питам...

Но може ли на този свят да не се обвържеш

поне за малко от лошото да се откснеш?

Да!Много боли,когато настъпи края,

но всеки знае,че не на земята е Рая...

Влюбваш се днес в образ далечен...

А после потъваш в Ада безкраен...

Невероятно е колко сме различни,

а всъщност всички сме еднакви...

Да обичаме недостижимото,

да мразиме трагичното...

Понякога на човек трябва да се довериш,

малко уважение и милост да му подариш...

Понякога трябва да внимаваш

и да гледаш да не се доверяваш.....

Такъв е живота на всички хора-

страхуват се от непознатото,

и питат се какъв ще е раздора...