Посветено...

Болката бе утихнала,споменът избледняваше...

Днес се събудих с сълзи обляна и набето над мен плачеше...

Дъжд валеше,а аз се скитах сама във града,

споменът за теб ме връхлетя като нечакана буря...

Искам да те видя само за кратко-

да зъна личицето мило,най-сладко...

Всичко си отиде в миналото...

Сляпа съм вече за бъдещето...

Мислех си,че за теб всяка мисъл съм убила,

но усещам как сама съм се заблудила...

Всеки ден се мъчех за друго да мисля...

Миналото и теб исках да забравя...

За миг се откъснах от света и мечтаех...

Но колко силно те обичах,явно сама не знаех...

Друг едва ли ще те замени...

Ти остави горещи следи...

Но...длъжна съм да продължа,

някой друг да си намеря...

С него да бъда, теб да оставя намира,

да си върна отново смеха...

Въпреки всичко ти ще си първият,

който обичам и единственият,з

а който всеки ден ще се моля-

да си щастлив и някога отново да съм твоя...