Догаря

Пуша последна цигара-

с нея и моята душа догаря...

Загубих всичко сега-

дори напусна ме приятелката Самота...

Допивам последната чаша

след любовно напиване- безброй часа...

Опустя всичко в мен...

Отиде си живота в този ден...

Душата ми вече е развалина-

омръзна й от болка и тъга...

Завинаги сбогувам се с теб-

в сърцето ми вече живее лед...

Аз не спя,но и будна на стоя...

Остана празна,безразлична стая...

Нищо не остава...

Алкохола сърцето ми раздира...

Къс по къс всичко отлита

-заминава, без да пита.

Ти си тръгваш...върви!

В очите ми няма сълзи,

в твоите има,но не казваш нищо ти...

Разбираш...всичко е изгубено

-няма дори непотребно...

Дом?Какъв дом имам аз

-останал,разпокъсан,ням глас...

Не се обръщай!За миналото не тъгувай!

За мен и любовта недей бленувай!

Аз съм вече нищо-

остава само минало тихо...

Бъдеще нямам,себе си проклинам

-една цигара догаря и аз със нея умирам...